Отец Константин се бори с дявола

Първоначално обмислях да нарека този текст „За Мира Папо и нейните забавни разкази”, но след размисъл реших, че е по-добре да се въздържа. Думата „забавен” носи различни нюанси - понякога може да значи и „несериозен” или дори „жалък”. Ние, българите, сякаш сме в страх от смеха; мислим си, че той би могъл да ни компрометира. Предпочитаме да останем зад мрачната маска на сериозността. Страхуваме се някой да не ни види усмихнати и после да заключи, че сме отпуснали юздите - а за нас е важно винаги всичко да бъде под контрол.

Слава Богу, все пак положението ни не е толкова лошо като при швейцарците например, където смехът е бил считан почти за грях. Затова колебах се дали изобщо трябваше да използвам термина „забавни” - страхувах се това слово може неправилно да предаде лековато впечатление. Освен това установих, че има много по-подходяща дума: те са „сърдечни”. Разказите на Мира са истински сърдечни - проникващи във вътрешния свят на обикновените хора с техните малки радости и преживявания.

Тези истории нямат онзи остър сарказъм или злобност, които често срещаме в комедийните формати днес. Именно затова някои читатели могат би ги намерят "не чак толкова смешни". Както когато пием чист спирт - трудно можем тогава оценим финесa на хубавото вино. Сегашният ни опит е замъглен от грубостта около нас; а разказите на Мира оставят без цинизъм - изпълнени с човещина.

Кой обръща внимание на тънките чувства у скромните хора? Това прави именно Мира Папо! И го прави с такава доброта и симпатия, че желанието ти става веднага просто единствено - потопиш се сред героите ѝ. Поздравления за нейното човечно отношение!