Плюм

Сборникът "Плюм" е израз на основната тема в произведенията на Мишо - бягството от ежедневната реалност. Той включва прозаични текстове, стихотворения и две драми. В творбата се усеща влиянието на постфройдистката традиция, свързана с психиатричните концепции и несъзнателното писане от 20-те години на миналия век, както и натуралистичен маниеризъм с намеци към болезненото самопознание в стил Антонен Арто. Препратките към личния опит на автора и вдъхновяващите го литературни произведения са силно криптирани и трудни за разбиране.

Основна част от сборника е творбата "Някой си Плюм", вероятно най-разпознаваемото произведение на Мишо, публикувано първоначално през 1930 година. То разказва за невероятните сюрреалистични приключения на един безволев персонаж (чийто име буквално означава перо), който съществува в неразбираем свят и се оставя да бъде воден от случайността.

"Бях навътре в океана. Плавахме. Изведнъж вятърът утихна. Тогава океанът показа своето величие, своята безкрайна самота. Вятърът спря внезапно и животът ми изведнъж спря завинаги... Беше следобед изпълнен с лудост; особен следобед, когато годеницата се оттегля... Беше вечен миг като гласа на човека; момент във време, където всичко останало бе притиснато едно след друго до него..."

Книгата принадлежи към поредицата "Модерна европейска проза" под егидата издателство Ерго.