Едно възможно начало

Тодора Радева събира в сборник както стари, така и нови разкази, които разглеждат болките, травмите, объркванията и самотата на съвременния индивид. Главните герои са хора, които дълбоко се задълбават в себе си в търсене на нещо по-значимо от тяхната собствена същност – стремят се към принадлежност. Началото на тези истории често произлиза от малки жестове или детайли – разговори или обикновени ситуации, които отключват сюжета: било то Борисова градина при първия септемврийски дъжд, Капана или Главната улица, селце в Перу или панелен квартал. Тези сюжетни линии водят навътре към фрагментирания личен свят на героите, който би могъл да бъде възстановен чрез любовта, миналото или изкуството; но често остава просто рана.

Разказите потопяват читателя и оставят трайни следи. Те имат ясна и сурова връзка с неврозите на съвремието.

Мъж тръгва да открива неизследван ръкопис и вместо това намира любовта. Жена с хипнотична привлекателност живее сред болката и пустота. Друга жена е затворена в оковите на насилие срещу нея. Птица е заседнала в комин. Художник страда от артрит у ръцете си. Двор с люляци присъства като фон за седем разхвърляни чифта обувки – образи с дълбок отпечатък върху душата ни.