Бараж срещу Атлантика

Френският автор Фредерик Бегбеде (роден през 1965 г.) случайно попада на картина в една галерия, която веднага му привлича вниманието. На нея е изобразен фотьойл с зелени и бели райета, разположен на веранда пред работна маса с мастилница и перо, а зад него се вижда екзотичен плаж. Той решава да закупи произведението и скоро след това осъзнава, че става дума за Аркашонския басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Споменът го връща назад във времето и вдъхновява Бегбеде да започне да пише. Както вълните нахлуват на брега, така фразите идват при него една след друга и запълват страниците с размисли за писателската работа – постоянната борба за творчески импулс, който е мимолетен като желанието. Миналото се завръща като защита срещу настоящето…

След „Един френски роман“ Бегбеде отново се опитва да разбере своето съществуване, пропито от носталгията по миналото. В новата си книга „Бараж срещу Атлантика“, която прави аналогия с „Бараж срещу Пасифика“ на Маргьорит Дюрас, той поглежда към едно вече окончателно изгубено време. Празникът е приключил; единственото спасение от самотата остава любовта – дори когато остарее или бъде изчерпана и уморена, тя все още представлява любов.