Все още си ти...

Когато се поглеждам в огледалото, не разпознавам отражението си. Чувствам, че съм изгубила себе си и не успявам да се намеря. Потъвам в болката, разрушенията и различията. Там, където хората избягват да стъпят... Правят всичко възможно да не попаднат там. А наистина е толкова красиво.

Сега осъзнавам, че болката е най-добрият художник; с нейното "мастило" се създават най-вълшебните пейзажи. Нейните стенания звучат като вдъхновяваща музика. А един ранен писател може да напише най-нежните стихове.

Понякога ми минава през ума... Дали от страданието излизат най-прекрасните ангели?

Даниела Стан