Министерството на върховното щастие

Арундати Рой е първата индийска писателка, която получава наградата „Букър“ през 1997 г. за своя роман „Богът на дребните неща“, който се счита за едно от най-влиятелните произведения в историята на тази престижна отличия. Вторият й роман, озаглавен „Министерство на върховното щастие“, излиза през 2017 г., две десетилетия след нейния дебют като автор.

Времето беше спокойно. Поне така казваха хората.

Цяла сутрин горещият вятър разнасяше прах по улиците, повдигаше капачки от безалкохолни напитки и недопушени цигари, които запращаше към предните стъкла на автомобилите и в очите на мотоциклетистите. Когато вятърът утихна, слънцето вече високо над земята прогори мъглата и жегата се увеличи, а маранята танцуваше по улиците като кючек. Хората чакаха дъжда, който обикновено идваше след пясъчната буря, но той така и не падна. Пожар избухна сред бедняшките колиби покрай реката и унищожи повече от две хиляди домове.

Но кайсията все пак цъфтеше с яркожълти цветове против всякакви неблагоприятни условия. Всяко лято тя протягаше клони към горещото кафяво небе и му шепнеше: „Майната ти!“.

Момиченцето се появи внезапно малко след полунощ - нямаше ангели или магьосници с подаръци около него. Все пак звезден рой засвети на изток в чест на раждането й. Преди миг то бе там; после необяснимо попадна върху бетонната настилка – сред боклуци: блестяща цигарена опаковка, няколко пластмасови торбички и празни пакетчета чипс. Лежеше под светлинен лъч с комари около себе си – голичка във локва светлина; кожата й беше синьо-черна и гладка като тюленче. Беше будно същество, но напълно спокойно – необичайно за такова миниатюрно бебе.

Вероятно още през първите си месеци тя усвоила урока, че няма смисъл да плаче или поне че собствените й сълзи са безполезни.