Ти ще тръгнеш. Стихотворения

Яна Вълчева, известната "морска момиче", отдавна се е посветила на поезията. Нейните предишни три стихосбирки оставят дълбоки следи в морето от думи, които нищо не може да заличи. Но защо сега тя изрича "Ти ще тръгнеш" и към кого?

Четвъртата книга на Яна представлява събиране на зрели слова и многопластов диалог. Тя комуникира с едно момиче в морскосиня рокля, което вече е възрастно, но все още носи детството си; със своите деца – те са нашите неизменими следи; с любимия мъж – най-сигурният спътник; със самите нас, вървящи по собствените си пътеки. И разбира се, присъства и морето - отправната точка, пристанът и тиха утешителка. Изглежда сякаш нейното "Ти ще тръгнеш" символизира не само сбогуването с безгрижието край водата, а също така прощаване с част от себе си, която остава там и чака завръщането.

Животът наподобява писмо в бутилка - смислово послание хвърлено от любители сред бреговете на прибоя за да достигне до своята цел под звуците на времето. Може би някой ще го намери и прочете.

Темите като любовта, житейските пътища, растежа и поколенията доминират в тази деликатна творба — въпроси важни за една зряла жена. Тя притежава достатъчно мъдрост да запази живо детето у себе си – онова малко момиче с рокля синя като океана знаещо как да стигне до брега. И е смела достатъчно да ни покаже този свят чрез стиховете си.

В произведението „Ти ще тръгнеш“ Яна пише:

„Морето тихо ще шепти зад теб,
ще те търси пак - твой пристан.
Солени следи то нежно ще изтрие
като скрити мисли във пенливото.“

„То няма да забравя твоя образ,
както вече не смее ветровитият лъч.
Бялата му печал постоянно разбива
вълните сред дълбочината синьото.“

„Ще идваш понякога при есенния смях,
с думите натрупани през годините.
Само кратката тишина между вас
може да създаде магии.”

„Нали трябваше да заминеш? Ще отплуваш.
Но моретата винаги чакат.
И далечен звук във шепота стари
напомня за летния блясък.“