Момичето, което усещаше книгите

Каква миризма биха имали книгите, ако човек можеше да ги "чете" с носа си? Италианската авторка Дези Икарди предлага отговор на този въпрос чрез увлекателна история, изпълнена с емоции, загадки и тайни. Тя разказва за любовта към литературата и един уникален читател.

Действието се развива в Торино през 1957 година. Главната героиня Аделина пристига в града за обучение и живее при своята леля Амалия — жена със студен характер, която обаче крие мистерии от миналото си. В училище Аделина среща трудности с четенето и паметта си, докато не осъзнава, че притежава необичайна способност: може да чете книги на различни езици чрез обонянието си и да усеща преживяванията на предишните читатели. Но този талант скоро започва да представлява опасност.

Коварният нотариус Верняно, баща на най-добрата приятелка на Аделина — Луизела, планира да използва дарбата й за декодиране на мистериозния ръкопис „Ръкописът Войнич“, написан на непознат език. За целта той започва да ухажва леля Амалия и я обсипва с подаръци в опит да убеди Аделина да пътува до Ню Йорк. Там живее собственичката на ръкописа, който съхраняват в специален сейф в банка. След като плановете му за разчитане на фототипното издание не успяват, Верняно измисля схема как момичето да получи достъп до оригинала — но това би могло сериозно да заплаши живота й…

Този роман е написан по завладяващ начин и включва елементи на мистерия; той представлява прекрасно четиво в духа на голямата италианска и европейска литература.