Царица Елеонора Българска

Князът и Княгинята се появиха, държейки се за ръка: той беше висок и едър, облечен в генералска униформа с всички отличия, движеше се бавно и леко накуцваше – истински страдалец! Полуобърнат към Нейно Височество, погледът му излъчваше удовлетворение като на човек, яхнал благороден кон. А тя – със своята дълга шия и елегантен овал на лицето, висока и стройна, бе обгърната в бяла лионска коприна. Дизайнът на тоалета й беше толкова простичък и същевременно изтънчен, че подчертаваше фигурата й по начин безспорен като формула или афоризъм. Всички добавки щяха да нарушат кристалната цялост на този величествен силует. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено привлекателна. Но нейният естествен аристократизъм я правеше недостижима за всяко друго чувство освен възхищение.

През деветте години от царуването си – както блестящи така и трагични по време на Балканските войни – тя премина от мащеха за височайшите сираци до Майка на Отечеството. Световните медии я нарекоха „Коронованият ангел на България“. Последното й желание бе изпълнено: намери покой в святата българска земя до стената на Боянската църква, която сама спаси от разрушаване и остави като наследство за бъдещите поколения.