Ethnomethodology and the Human Sciences

Традиционно, когато човешките науки разглеждат основополагаещи въпроси като епистемология и методология, те ги анализират чрез теория. Въпреки това, етнометодологията се опитва да насочи вниманието именно към тези фундаментални аспекти и да зададе директни въпроси по тях. Тази книга преоценява значението на етнометодологията в социологията и в човешките науки като цяло. Тя показва как чрез емпиричните си изследвания на организираните свойства на социалното действие, етнометодологията предлага радикално ново определение на основите на човешките науки – постижение, което често е било неправилно разбрано. Главите от книгата са написани от водещи учени и разглеждат спецификацията на действието и реда в контекста на теоризиране, логика, епистемология, измерване, доказателства, социален актьор, когнитивност, език и култура както и морална преценка. Те подчертават последствията за човешките науки от подхода на етнометодолога. Това е систематична и последователна колекция от материали, която явно се занимава с основни концептуални проблеми. Ясното представяне на централните принципи на етнометодологията е особено полезно.