Баскервилското куче

Той водеше уравновесен и умерен живот, обикновено оставайки верен на своите навици. Рядко се лягаше след десет часа вечерта, а сутрин почти винаги успяваше да закуси и да излезе, докато аз все още бях в леглото. Понякога прекарваше целия ден в лабораторията, друг път в анатомичната зала или отиваше на дълги разходки, които явно го отвеждаха до най-забутаните места в Лондон.

Енергията му бе безкрайна, но понякога настъпваха моменти на реакция и тогава той прекарава дни наред на дивана в хола, мълчалив и неподвижен. Висок беше над шест фута и с необичайно тънката си фигура изглеждаше дори по-висок. Погледът му беше проницателен и остър освен когато изпаднеше във временно замайване.

Тънкият орлов нос добавяше енергичност и решителност към лицето му. Квадратната челюст с леко напред налегнала форма също подчертаваше неговата твърдост на характера.