Plexus I

Когато Хенри Милър напуска Америка и се отправя към Париж през 30-те години, за да води живот на литературен бохем, той нарича края на предишното си съществуване и своето Възкресение като писател "розово разпятие". Тази драматична промяна служи като основна тема за някои от най-красивите му произведения, в които изразява чувствата си относно себеосвобождението и истинския духовен живот. "Плексус", вторият том от трилогията "Розовото разпятие" (състояща се още от "Сексуc" и "Нексус"), представлява художествена равносметка на отчаяния и необикновен живот на Милър в Ню Йорк, както и неговата странна и чувствена втора съпруга Мона. Той е решен да пише с жар и затова напуска работата си в известната Космодемонична телеграфна компания. Животът им е изпълнен с бедност, но въпреки това те са абсурдно щастливи; борбата им става безславна, но креативна опитност да свържат двата края. Публикуван първо в Париж през 1953 г., „Плексус“ остава забранена книга в Америка и Великобритания почти петнадесет години. Това произведение възхвалява бунтовническия начин на живот по един страстен еротичен начин. Великият талант на Милър се проявява във способността му да усети всички страхове и тревоги у хората. Като писател той никога не спира да пише, защото има много какво да каже за онези странни или не толкова странни личности около него; техният свят няма край. Неговият стил е изпълнен с безразсъдна енергия и откровена правдивост – той живее повече от всеки друг сред забранени територии, притежава магнетични очи, пронизвайки всяка стена до живота на всекиго около него.