История на Франция

Вдигнах поглед и забелязах, че в стаята току-що е влязъл моят безценен приятел Берюрие. Бузите му бяха червени като калифорнийски ябълки, а широкият му нос, покрит с капиляри, ясно показваше любовта му към червеното вино. Той беше облечен в тъмнозелен костюм на пепит, чийто джобове изглеждаха пренаселени с мистериозни и обемисти предмети. Синята му връзка не успяваше да скрие жълтото петно върху розовата риза, която бе осеяна с кафяви дупчици от пепелта на постоянно горящата цигара между устните му. Лицето му показваше, че не се е бръснал вече два дни. Шапката му с широка периферия беше наклонена назад и напомняше за ореол, придавайки ему вид на светец – такъв какъвто трудно би могъл да бъде намерен в църковния календар, но известен из кварталните заведения на Париж. Гледах го със сърдечна привързаност – сто и десет килограма триумфираща плът. За по-точно описание трябва да добавя, че панталонът му беше разкопчан и три копчета липсваха от ризата, което откриваше директна гледка към корема му - засенчен от дълги косми подобни на плачещи върби.