Наблюдение и разработка. Художествената проза на Държавна сигурност

Апаратът на бившата Държавна сигурност не успя да се справи с поставените му задължения. През 1989 година властта бе предадена от неговия работодател, а многобройните щатни и нещатни агенти започнаха да се разпръскват, за да избягат – както в групи, така и поотделно. В повечето случаи те постигнаха значителен успех. Макар че Държавна сигурност провали ролята си като гарант на управленския монопол, тя ще остане запомнена в историята със своето обширно писмено творчество, създавано през почти пет десетилетия. За жалост част от това наследство е унищожено или загубено за човечеството, но онова, което е оцелело, е доста значително. Това литературно наследство представлява своеобразно отражение на времето - колективен продукт на усилията на много хора и затова бихме могли да кажем "всенародно". Нека българският народ погледне в него и поне още половин век се радва на собственото си отражение.

През 1998 година законодателството позволи Жерминал Чивиков за първи път да надникне в това огледало. Роден през 1945 г. в Русе, той живее в Холандия от 1975 г., където първо изучава литература, а после работи като журналист и публицист редактор във „Дойче Веле“. Когато разглежда предоставените му документи от архива на бившата Държавна сигурност, Чивиков открива образа на един младеж с неговото име и някои други сходства. Става дума за фигура с безспорни литературни качества; нейното изграждане включва творчески принос от почти всички приятели на автора от миналото. От този образ той научава неща за себе си и приятелите си, които дори не подозирал.

Смята се, че човечеството преодолява миналото чрез смях – макар често придружен с тъга.

От 1990 година насам Жерминал Чивиков редовно пише статии за вестник "Култура". През 2007 г. беше преведена и издадена книгата му "Делото Милошевич" на български език.