Съдията

Линор и аз имаме само един опит. Ако този ключ не сработи, просто сме изгубили шанса си. Нито един от нас не е достатъчно умел, за да счупи бравата. В момента краката ми са като желе. Тихо поставям ключа в ключалката и го завъртам. Обръща се гладко, сякаш е намазан с масло. Вратата леко се открехва. Сърцето ми почти спира да бие, а във вените ми тече олово. "Гадно копеле!" - изрича Линор веднага щом го вижда. Под слабата светлина на компютърния екран той стои в средата на стаята и ни наблюдава. Краката му са широко разкрачени, ръцете му са зад гърба, полюшва се на пети като охрана, чакайки ни...