Литература и интелигенция

Боян Пенев, дълбока и силна личност с широк мироглед, представлява най-значимата фигура в българската литературна критика и литературната история през първата половина на 20-те години. Още от ранно детство той изглежда цялостен и завършен като индивид. Важно е да спомена, че три години след неговата смърт, през 1930 г., са публикувани фрагменти от дневника му, написан през 1908 година. В тези записи рано се изразява основното му убеждение. Повтарям думите там: писателят не трябва да бъде оценяван по тенденциите в творчеството си — защото те имат само историческа стойност и са преходни — а за живота, който е извлякъл от собствената си душа за вдъхновението на своите произведения. Този живот е онзи дух, който позволява на хората да го усетят и преживеят впоследствие. Това е уникалният аспект на неговото верую.