С яка от камък, воденичен камък. Стихотворения

Николай Кънчев е роден в плевенското село Бяла вода. Той е завършил българска филология в Софийския университет и започва да публикува свои оригинални и преводни стихотворения от 1957 година насам. Между 1968 и 1980 година публикациите му са забранени. Първата му поетична книга, озаглавена “Присъствие”, излиза през 1965 година, следвана от “Колкото синапеното зърно” (1968), “Послание от пешеходец” (1980), “Осланям се на маранята” (1981), “Нощен пазач на зората” (1983), “Лайкучката не хапе, а ухае” (1984), “Вълни на вероятността” (1985) и много други заглавия до "Със слънце на сърцето" през 1988 г.

Кънчев е извършил преводи на "Антология на грузинската поезия", както и антологията "Петима съвременни френски поети: Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мешел Деги и Клод Етебан". Неговите поетични творби са били преведени в редица държави като Полша, Германия, Холандия, Австрия, Чехия, Сърбия, Словения, Македония, Грузия, Швейцария, Италия и Испания; достигнали са дори до САЩ и Франция.