Поколенията в театъра

Тази книга представя уникален и непубликуван творчески архив на представители от две поколения на семейството Сърчаджиеви. Преди около година и половина, аз поех предизвикателството да организирам и систематизирам писмения архив, наследен от баща ми, проф. Богдан Сърчаджиев. Когато се потопих в многобройните документи, чернови на статии и лекции, работни бележници, режисьорски обяснения, теоретични разработки, лична кореспонденция и разнообразие от снимки, изживях две неочаквани срещи. Първата беше с дядо ми - проф. Стефан Сърчаджиев (един от основателите на съвременния български театър), когото никога не съм познавал лично и за когото само бях слушал истории.

Вторият удивителен момент бе възраждането на спомените за моите близки роднини – майка ми и баща ми – които загубих толкова рано; сякаш те оживяха пред мен и започнаха да общуват с мен по начина, по който винаги сме разговаряли - чрез езика на театъра.

Да принадлежиш към фамилията Сърчаджиеви означава да бъдеш „обречен" на театралната култура и изкуствата. Средата в която растеш е наситена с театралност; приятелите на родителите ти са артисти; разговорите у дома често се въртят около темата за театъра. Дори смъртта е свързана с него: през 1965 г., професор Стефан Сърчаджиев почива в кабинета си в Народния театър точно по време на спектакъл; през 1992 г., след важно общо събрание относно бъдещето му майка ми – актрисата Дора Глинджева – губи живота си вследствие инсулт; а ракът взема баща ми именно в деня когато има премиера...

Когато мисля за детството си, ярките спомени изплуват веднага - вечери прекарани зад кулисите или в залата защото майка ми репетираше или играеше представление; обеди извън вкъщи при стола на театъра вместо у дома... Убеден съм че подобно преживяване е било характерно почти за всички нас от рода Сърчаджиеви, носещи честта но и тежестта да бъдем потомци на Великия Сърчо - проф. Стефан Сърчаджиев.