Безвремие

"Безвремие", петият роман на Фабрис Лардро, разказва за една литературна мистификация и забавно присвояване на произведенията на трима изтъкнати европейски автори – Селин, Джойс и Бекет. Това е извършено без никакви угризения от самия писател и неговия персонаж, Алберт Айнщайн. Разказът представлява поредица от мистификации, в които читателят не само че не се обърква, а напротив – укрепва своите литературни познания. Лардро демонстрира отличен контрол над темата си и създава увлекателна литература с истински лабиринт от идеи; всичко е вярно… освен онова, което не е. "Безвремие" е остроумен и образован роман, който ни подтиква да се върнем към класики като "Одисей" и "Пътешествието до края на нощта". Тази творба може да бъде възприемана като литературна вариация по мотиви от "Машината на времето" на Х. Д. Уелс и поставя Лардро сред кандидатите за Нобеловата награда през 2028 г.

Фабрис Лардро е роден през 1965 г. в Париж и има зад себе си пет романа, включително “Някой се разхожда там горе”, публикуван през 2000 г., който получава литературната награда Морван, както и “Обикновено бягство” от 1997 г. Той пише за списанията “Трансфюж” и “Ла Монтан&Алпинизъм”. Продължителен период работи със списание “Ателие дьо роман” и води хроника в предаването “Между редовете” по Радио Франс Ентернасионал. Фредерик Бегбеде отбеляза във времеописанието Гала, че Лардро e създателят на тъй наречената „литературна фантастика“.