Избрани произведения Т.6: Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силата/ твърда корица

„Опознай себе си!“ – е призивът, който един от ранните европейски философи отправил към своите ученици. Сократ също поставял под въпрос предположението, че нашето „аз“ и истината за него са едно и също нещо. Ако разгледаме каквато и да е автобиография, ще се убедим в правотата на мъдрецa.

Ясно е, че човек не може да размишлява без да твори. Личната истина никога не отразява напълно действителността; тя винаги остава относителна. Затова автобиографиите и автопортретите представляват само мнението на самия индивид за себе си, докато биографиите и портретите изразяват възприятията на другите за него. Тези произведения могат да бъдат по-близки или далечни от истината в зависимост от усилията вложени в тях (които наричаме творческо прозрение). Когато започвах своята книга, обмислях заглавие като „Истинското житие на Софроний Врачански“. Но сега след завършването ѝ това название ме плаши; а нямам как да го променя на „По-близо до истинското житие на Софроний Врачански“. Нека тази книга бъде просто една сред многото, които българската култура дължи на поп Стойко.

Тази работа не толкова представя писателя като неговото единствено произведение. Произведенията могат да бъдат сравнявани с деца: има такива с черти и качества, по които можеш да познаеш родителя им – те сякаш повтарят образа му. Има деца обаче, които отказват наследството си; те показват какви са били техните родители чрез отрицание. Срещат се благодарни деца и творби, които увековечават паметта на твореца си за поколения напред. Не липсват работи и потомство, оставящи гроба на починалия родител неприличен до невъзможност; много са тези проекти или деца, чиито майки биха казали през сълзи: „Да не бях ги раждала – щеше да е по-добре!“

Не рядко можем да срещнем така перфектни произведения или деца, че бащата им почти няма какво друго освен учудване: „Аз ли направих това?“ А най-тежкото престъпление остава патерицидът - една автобиография може окончателно да затъмни своя автор в общественото съзнание и незабележимо заличава истината за него.

Поп Стойко от "Житие и страдания" успя успешно да прикрие личността на Софрония Врачански зад собствената си известност. Но докато живият потомък става родител сам по себе си , духовните творби остават бездетни но вечнозелени . Отстраняването героя от “Житие и страдания” не означава нищо повече от лишаването му животом обратно у неговия основател . Можем само пожелаване дано някой ден Софроний получи своеобразното безсмъртие което дарил поп Стойка със своето дело . Дано поне малко те все пак продължат живота редом помежду себеси.
Вера Мутафчиева