Бай дъ уей... /между другото.../

Истории с предвидим и непредвидим финал

Ако сте гледали филмите на Джеки Стоев "Спас и Нели" и "Летете с Росинант", не е нужно да ви казвам нищо повече. Във всеки случай, завиждам за това, че тепърва ще се запознавате с неговата книга.
Проф. Иван Славов

Тази книга трудно може да бъде определена като мемоари, тъй като целта им обикновено е да направят автора велик. В случая обаче, той самият се стреми към саморазобличение. По-скоро книгата наподобява учебник за артисти, който разкрива какво трябва да правиш със себе си, за да създаваш изкуство (не е лесно – особено за другите). Неясното остава дали Джеки Стоев живее по-смешно или просто умело разказва своя живот. А може би двете са едно и също.
Гого Лозанов

Джеки! Човече! От доста време не бях чел нещо толкова забавно. Наистина! Не шегувам!
SMS от Любен Дилов - син

Може би най-подходящото заглавие на тази книга щеше да бъде „Шегата“, ако вече нямаше такова име при Кундера. Подривната й същност идва от отказа от патосни позиции. Шегата, иронията и абсурдът формират коктейла „Молотов“, който авторът смесва в паузите между два свои филма. Да погледнеш живота си през такава призма – без жанрови стереотипи – могат само онези, които са освободени от мрачната тежест на егото си. Някои постигат това след години усилия; други го притежават естествено. Джеки Стоев явно попада сред вторите.
Алек Попов