Заради дякона Игнатия

Романът "Заради дякона Игнатия" предлага интересен поглед върху нашето възприятие за Левски, като акцентира на живота и делото му в контекста на ежедневието. Авторката представя оригинална идея – главният герой пише сценарий за събитие, посветено на Левски, което води до размисли и разговори с хората около него относно Апостола. В текста са интегрирани множество документални материали, които умело се свързват с размишленията на героя и диалозите. Въпреки това романът не придобива характер на научен трактат или излишна литература; важно е също така добре балансираното чувство за хумор.

Всеки читател сам определя какво представлява истината и има свой собствен образ на Левски. За някои той е юнак и поет, а за други – революционер, идеолог или даже журналист (включително дописка от него във вестник "Свобода"), републиканец и човек на делото, рицар-монах или светец... За мен обаче той олицетворява българския дух. Дяконът осъзнавал това сам: "Българският народ отдавна престана да бъде рая на султана. Той слуша мене и е готов всеки момент да започне революция." Скромният Дякон знаел колко силен е всъщност спрямо султана - "откакто Турция се разклати". И кой я разклатил? Единствено един Дякон! Хайде стига толкова чудеса!

Христо Карастоянов