Българевник Т.2: Година 2006-2007

Смятат, че глупавият човек се радва, когато осъзнае, че е бил мамен, докато мъдрецът изпитва удовлетворение при разкритие на истината. Замислих се за нас – авторите на "Българевник" – дали сме глупци или мъдреци? Вярно е, понякога изричаме и неразумни неща, но един по-уместен от мен казал: "Глупости могат да произнесат само разумните хора!" За невежия това е нормално състояние. Има случаи, в които прозвучават и много умни мисли; често тези, които ги изказват дори нямат представа какво са казали. Мъдростта идва с времето и се проверява през годините. Заради това бъдещите поколения ще имат думата. Ние постоянно колебаеме между глупостта и мъдростта. Добрата новина е, че след като лъжата или истината бъдат открити, винаги има щастливи хора - всеки според своя подход към ситуацията. След всичко написано до тук остава въпросът: какви са хората от кафенето зад "Българевника"? Те са просто обикновени индивиди – смесица от мъдрост и безумие. Или накратко: Истината е такава - лъжат ни!