Веруюто на писателя. Живот, занаят, изкуство

Сред всички форми на изкуство, писането се оказва най-изолираното. Процесът на отдалечаване от реалността с цел създаване на един алтернативен свят – фиктивен и метафоричен – е изключително интересен и често труден за разбиране. Защо пишем? Какви са причините да четем? Защо някои от нас - както автори, така и читатели - изберат този алтернативен свят да бъде основна част от културата им, в която понякога дори се откъсват напълно от действителността?

Всяко едно от тези есета, написани през годините, представя моята перспектива относно различни аспекти на творческия процес. Писането трябва да представлява баланс между личната креативност (често пъти страстна и недоразвита) и обществения контекст (структуриран по шаблон начин), затова можем да го разглеждаме като занаят. Без майсторството си изкуството остава само за индивидуално ползване; без художествени елементи занаятът става монотонна работа, обслужваща търговските нужди.

Все пак вдъхновение, ентусиазъм или дори гениалност рядко са достатъчни за създаването на истинско "изкуство", защото белетристиката включва не само творчество, но и умение – а занаята може да бъде усвоен случайно или чрез систематично обучение.

Убеден съм, че изкуството представлява върховния израз на човешкия дух. Сигурен съм също така, че хората желаят да надскочат ограничаването до преходните неща и искат участие в нещо мистериозно и колективно - наречено култура; този стремеж е толкова силен у нас както инстинктът ни за оцеляване.
Авторът