Фараонът на изхода от Египет

Преди 3300 години множество египтяни, заедно с различни племена, били прогонени от Египет поради своята вяра в единствения бог Атон. Те достигнали до планинската верига Шара след четиридесет години скитане из пустините на полуостров Синай и временно се установили сред жителите на древното царство Едом, което днес е част от Южна Йордания.

Основната им цел била да се заселят трайно в египетската провинция Ханаан (по-късно наречена Палестина от римляните около 30 г. пр. Хр., произлизаща от термина „филистимляни"). Първият министър на непълнолетния фараон Тут-анкх-Амон, адон Ай (господар) обещал "да заплати" тази територия на монотеистите, ако доброволно напуснат Египет и така предотвратят конфликт с многобожците. Затова впоследствие те преименували бога Атон на Адонай.

Изходът на тези вярващи от Египет станал към 1330 г. пр. Хр., а самото събитие завършило около 1290 г. пр. Хр., когато навлезли в Ханаан – този момент е известен като Изхода според Библията. Чрез прочитането на книгата ще научите:
• кой стои зад основаването на съвременните монотеистични религии;
• кои са първоначалните последователи на единствения бог;
• причините за тяхното изгнание от Египет;
• личността и ролята на техния водач по време на престоя им в Синай;
• обстоятелствата около заселването им в Ханаан;
• защо там впоследствие възникват две държави - Юдея и Израел, които воювали помежду си до 722 г. пр. Хр., когато Асирия под управлението на цар Салманазар V унищожава Израел с помощта именно на Юдея.

В заключение става ясно какви исторически факти легнали в основата и послужили за причина за теологичната легенда записана във Стария Завет, написан от юдеите 780 години след Изхода.