Пророците и мафиите: Христо Калчев и Георги Стоев

Отне ми доста време, за да взема решение относно създаването на тази малка книга. В последно време сякаш стана популярно да се пише документална литература и много хора, независимо от уменията си, започнаха да експериментират с този жанр.

Не знам какъв ще бъде резултатът – ще видим... За мен беше изключително важно да предам истинската история. Някои може би няма да я харесат изобщо или дори могат да ме обвинят, но това не е нещо, което особено ме тревожи. Решението ми дължа на няколко важни личности.

Първо на Христо Калчев – след като случайно се запознахме и прекарах почти всеки ден до него през последните две години от живота му докато работеше по своя проект за българските престъпници, го почувствах като баща.

Също така благодаря на Георги Стоев; въпреки уверенията му, че е различен и желае да очисти името си, той не успя просто защото още не бе готов напълно да признае вината си.

Благодаря и на Ели Калчева – подозирам, че опитите ми да й покажа истината не постигнаха успех и тя попадна в интригите около себе си. Аз обаче отказах участие в тяхната схема.

Дължа го и на себе си; случайността ми доведе до множество различни хора - както полезни така и вредни - които ми помогнаха науча важни уроци. Не мога да забравя моите малобройни приятели и всички онези, които са свързани с мен по един или друг начин.

Най-вече обаче дължа благодарности на семейството си; те вероятно са ме укорявали затова как реших смело да се изправя срещу собствените си страхове. Убедена съм, че нормалните хора вече са изморени от всевъзможните самозвани "експерти" по българска престъпност, решили сами ли говорят за богаташи или други известни фигури в страната ни.

Аз няма намерение να пиша подобно съдържание понеже нямам достатъчно знания по темата; а освен това целта на книгата е друга.
Искам само леко да разкрия завесата над последните две години от живота на един писател – човек който се опитваше усърдно da избягa от трудностите около себе si , както a i na един „добър техен приятел“. Всички останали персонажи в моя разказ съществуват с причина.
Просто присъствах там...

Тази история звучи тривиално: три мъже и връзките помежду им сред нашето общество.
Случките представени тук можете либо приемете за автентични либо интерпретирайте свободно според собственото ви виждане; част от тях действително са станали реалност докато други остават под въпрос.
Оставям читателя самостийният поглед върху случилото се.
Рискувайки някого със своето мнение няма нужда измислям нови имена; макар че мога спокойно тоест творбата позволява тези свободи но Христо Калчев често повтаряше: "Който има страх от мечки — недей влиза в гората..."
Определено нямам причини за страх."
Авторът