Нещо за четене 3: Лов Стори

Книгата завършва с усещане за смърт. Последното споменавано нещо е „кола”, която не пристига на кръстовището между „Евлоги Георгиев” и „Оборище”. Тази кола, която пропусна да се появи там, всъщност е била разрушена на „Цариградско шосе”. Заради това тя не стигна до мястото, където живееше Кембълът.

Този текст не е написан от мен. Изглежда сякаш дори Кембълът няма пряко участие в създаването му.

Тази книга носи неговите предчувствия.

Може би затова на някои места звученето й изглежда несвързано. Предчувствията му често надминаваха мислите му; те понякога бяха по-бързи дори от реакциите му при говорене. А той знаеше как да владее езика си.

Понякога ми беше трудно да определя кой точно вдъхновява кого – дали Кембълът създава езика или обратното – езикът ражда Кембълът.

Редактирането на текста на Кембълът напомня редактиране на самия Бог. Не го казвам защото вече са свързани помежду си, а защото всяка нова формация на език представлява …

Христо Стоянов