Червените барети: Командосите от СОБТ

Темата за тях е обект на множество спорове и критики, а името им продължава да бъде свързвано с най-различни определения. Още от самото си съществуване те са неудобни както за политици, така и за престъпници, тъй като всеки се опитва да ги използва в своя полза. Злоради журналисти и доносници продължават да разпространяват негативизъм по техен адрес, стремейки се да извлекат лична изгода от ситуацията. Обградени от високи огради в базата във Враня, те будят интереса на много хора - както невежите, така и предателите. Създаването на митове около тях не е спирало.

Днес обществото в България знае почти толкова малко за антитерористичния спецотряд (СОБТ), колкото през последните 30 години при основаването му. Хора без практически опит продължават да критикуват работата им. За щастие на мнозина честни български граждани СОБТ остава едно от малкото звена у нас с европейско ниво на професионализъм. Вярно е, че всяка институция има своите недостатъци; но фактът е, че зад стените на това тайно поделение десетки поколения офицери и сержанти са положили усилия за развитието му. Настоящият командир Кирил Димов подчертава важността им: "Хората трябва да знаят какво правим и че можем винаги да защитаваме живота им."

Това представляват антитерористите – мъжете със скрити лица, но открити сърца към добротата. Именно затова много българчета мечтаят да станат част от този елитен клуб или “червени барети”. Но тази истина дразни онези завистливи индивиди – вечните недоволстващи и измамени личности. Диагнозата "българин" често описва точно такива хора - незадоволителни типажи, които обвиняват другите за собствените си провали.

Книга няма намерение да угоди именно на тези неблагодарници; тя е посветена на онези благородни души, които ценят труда и любовта към родината си.
Зад оградата военнoто подразделение показва истинските мъже без маскировка – просто хора с усмивки и мечти като всички останали българи; единствено времевият интервал между тренировките και реалната борба при тях преминава мигновено.
За членовете на СОБТ рискът за животa e ежедневие; постигането на майсторство изискva пот и усилия — трудности след трудности водещи до голям успех.

А когато веднъж стъпиш по този път към съвършенството няма връщане назад — дори след напускането си оставяш отпечатък там където принадлежиш… защото понякога победа означава само добра дума или солидарност спрямо страданията около теб — урок който никога не забравяш след 30 години служба в СОБТ!