Емилия Радева: Коя съм...?

Запомняме я като Султана в „Иконостасът” (по романа „Железният светилник” на Д. Талев), Юрталанката в „Снаха” (по Георги Караславов), Зюлкяр от „Ребро Адамово”, Марьола в „Татул” (отново по Георги Караславов) и Екатерина Каравелова в „Дело 205/1913 П. К. Яворов”, както и Невена Алданова в „Дом за нашите деца”. Тя е създала незабравими образи на майка, които оставят траен отпечатък върху българското изкуство. Често я наричат "ледената кралица на българския театър".

В тази книга голямата актриса споделя своите лични и професионални триумфи и разочарования, описва дълбоката си любов, различните си роли на сцената и извън нея – като влюбена, майка, героиня или звезда… Разказът е откровен; понякога забавен, а друг път изпълнен с болка и философска мъдрост - той ще трогне всеки читател.

След многобройни предателства и разочарования осъзнавам, че съм се възпламенявала не само от "враждебната", но и от "приятелската" страна. Само огромното ми желание да живея и работя ми е давало сили да се освободя от пепелта на злобата и завистта. И тогава тлеещият огън на живота отново избухвал с мощно пламъче въпреки всички злонамерени индивиди около мен.