Да се смея, като умра

Тези хора са интелигентни. Те приемат безделието, идващо от Изтока, и удобствата на Запада; не бързат за никъде, тъй като самият живот е в движение; не се тревожат какво ще им донесе утрешният ден – това зависи от съдбата им, а почти нищо не е под техен контрол. Споделят единствено несгодите си, затова предпочитат да бъдат сами; доверяват се само на малцина и лесно могат да бъдат измамени с ласкави думи. Не изглеждат смели, но най-трудно е да ги уплашиш с заплаха... Светът около тях е странен - критикуват те, но същевременно проявяват обич; целуват те по бузата и все пак изпитват омраза; осмиват благородните действия, но ги помнят дълго време... Те са лоши или добри, спокойни или бурни, открити или загадъчни – всичко това и всичко между тези крайности.

Тази мъдрост принадлежи на един от най-забележителните босненски писатели Меша Селимович. Босна и нейното население - близки по дух, но далечни в познанието си: известни и непознати едновременно - загадъчни фигури. В тази сложна картина на мистерията Босна допринася последната трагедия за народа й. Чрез талантливия образ на Фадила Нура Хавер - изключителна представителка на новата босненско-херцеговинска литература - ние навлизаме в уникалния свят на тези хора.