Хубавите ръце Т.2 от Съчинения в девет тома

В творчеството си Ивайло Петров последователно разглежда едни и същи теми, но с различни подходи. Той успява да бъде както познат, така и иновативен: универсалните човешки страдания са представени през български контекст и герои. Всеки негов разказ представлява опит за разгадаване на човешките тайни и изясняване на скритите мотиви зад действията, а също така на сложната връзка между доброто и злото. Като дълбок психолог, той е не само универсален автор, но също така български писател със социална насоченост. В този сборник стилът му напомня най-много на реализъм в духа на Елин Пелин от "Под манастирската лоза". Човекът тук е поставен между добродетелността и порока; трагедията и комедията се допълват взаимно, а иронията, хуморът и гротеската изглеждат като проявления на мъдростта и опрощението. Дори смъртта е възприета като част от живота. Над всичко това плува вечният копнеж за красота – идеал невъзможен за постигане в реалността, който ни докосва чрез величествената природа или търсещите погледи и творческите ръце на хората.