За Имената-на-Бащата

"Името-на-Бащата, какъв триумф! Това е очевидно за всички. Бащинството притежава известна природна явност, но в същността си то представлява културен феномен. Както казва Лакан, „Името-на-Бащата“ формира бащината функция. Но откъде произлиза множественото число?

То не е от езическите вярвания, а се намира в Библията. Този, който говори чрез пламтящия храст, заявява за себе си, че няма само едно Име. Нека го чуете: Бащата не разполага с индивидуално Име. То не е просто образ; това е функция. Бащата има толкова имена, колкото опорни точки съществуват.

Каква е неговата роля? Това е най-висшият вид религиозна функция – да свързва различните аспекти: означаващото и означеното, Закона и желанието, мисълта и тялото; накратко - символичното и въображаемото. Само когато тези две сфери се обединят в тройка с реалното, Името-на-Бащата вече не служи единствено като отражение. Напротив: без него всичко ще се разпадне на парчета и ще остане само една подобие; ако отсъства от връзката между тях — тогава става симптом на незадоволителния възел."

Жак-Ален Милер