Младост между две войни

Цикълът "Младост между две войни" първоначално не е бил замислен от автора, но с времето се е оформил естествено. Той обхваща периода след Първата световна война до края на Втората и включва шест пиеси.

Първата, "Заболяване на младостта", се развива около 1922 г. и показва деморализацията на разочарованата младеж, която няма ясни перспективи за бъдещето.

Втората пиеса, "Престъпниците", е ситуирана около 1926 г. и акцентира върху упадъка в обществото вследствие на загубената вяра в правосъдието.

Третата част, наречена "Расите", се случва през март 1933 г., като разглежда опитите за манипулиране на университетската младеж чрез съмнителни духовни учения.

Четвъртата пиеса - "Защото неговото време е кратко" - има действие по време на окупацията на Норвегия и фокусира вниманието върху борбата на църквата за свобода.

След това идва "Освободените", която разглежда отношенията между освободените хора и техните спасители по време на последната фаза от войната.

Накрая, “Плодове на нищото” се развива малко преди финансовата реформа и изследва теми свързани с преодоляването на нихилизма и отчаянието.