А иначе дипломацията е сериозен занаят

Първият, който ми предложи работа от чуждите разузнавателни служби, беше британският ми колега – дипломат в посолството им. Поддържахме взаимноизгодни отношения и обменяхме становища по различни аспекти на вътрешнополитическата ситуация в Турция. Той учтиво и директно, в типичен английски стил, ме покани „ако желая, да се преместя да живея в Лондон“, като с жестовете си ясно показваше какво всъщност има предвид и че осъзнава, че аз също разбирам намека му. В същия дух отказах учтиво. С времето осъзнах, че ако бях приел това предложение тогава, булевард „ГеМеДимитров“ в София вероятно щеше да носи името булевард „ПъГъВоденски“, тъй като британските власти разсекретиха документи за Г.М.Димитров и твърдяха, че е бил техен агент.

Руснаците също проявяваха интерес към мен - смятаха ме за „един от тях“, тъй като бях учил в Москва и отлично владеех руския език. Ако бях решил да работя за съветското разузнаване, сега градината „Генерал Заимов“ можеше да бъде известна като градина „Полковник Воденски“...

Но вместо да приема едно или повече от тези предложения и да стана уважаван човек у нас, реших със здрав разум да работя за българското военно разузнаване и така стигнах до моментa на обществена критика...