Притчи

Ако човек прочете книгата на Мария Йосифова "Притчи", неминуемо ще направи паралел с вечните разсъждения на Гогол, изразени в романа му "Мъртви души". В него той ни напомня да не се лишаваме от моралните си ценности по време на остаряването, а напротив – да ги запазим.

В нашето бързо развиващо се общество, изпълнено с технически иновации и безмилостен капитализъм, където печалбите са огромни, а бедността шокираща, е важно понякога да спрем за миг и да се замислим: "Какво следва?" Не сбъркахме ли посоката в стремежа си към все повече богатства? Както учеха най-великите умове на човечеството, истинската стойност носи само човекът – но именно ако е такъв.

Тази книга внушава необходимостта от съхраняване на човешките качества у нас. Нейната уникалност произтича от приказните мотиви и ритмичната структура на притчите, които придават особено стилово очарование.

"Притчите" предлагат интересно и приятно четиво; когато са написани от талантлива поетеса обаче, удоволствието става още по-голямо. /Вержиния Пашова/