Хомо фабер

Романът "Хомо фабер" (1957) на Макс Фриш е класическо и вечно произведение, което разглежда митологията за "модерния човек". Главният герой, инженер Валтер Фабер, е технократ и представител на homo faber /човекът-работник/, който се опитва да подреди живота и мисленето си според принципите на електронната изчислителна машина. Тази машина "надминава всеки човешки ум", тъй като не изпитва нито страх, нито надежда – чувства, които могат да я възпрепятстват.

Въпреки това, "електронното съзнание" на Валтер не успява да предвиди неговото бъдеще поради неправилно заложени данни в логиката му. След случайната среща с дъщеря си Сабет той започва бавно и трудно своето "пътуване към себе си", стремейки се към изгубения рай на човешките връзки и хармонията с природата. Въпреки че се опитва да намери утеха в теорията за вероятностите, той случайно причинява смъртта на млад живот, но оставя след себе си желанието за човечност у читателя.