Името ми да пребъде в светлина

Романът разказва за живота на Мимар Синан – забележителна личност, чиято история е свързана с миналото и настоящето. Това е разказ за безумна любов с трагичен финал.

Синан е военен инженер, който проектира различни укрепления, мостове, пътища и акведукти. Той прекарва половин век като главен архитект при султана, назначен от Сюлейман Великолепни. Неговата репутация се носи навсякъде като един от най-влиятелните архитекти в Османската империя. Строенията му са истински шедьоври на ислямската архитектура. Сред тях са величествените Сюлеймание в Истанбул и джамията Селим в Одрин, както и изящната Михримах джамия и Баня Башъ в София. Смята се, че той произхожда от България и е син на християнско семейство, станал еничар. Животът му неразривно се свързва с дъщерята на султан Сюлейман – Михримах. Любовта между тях вдъхновява художницата да рисува върху водната повърхност, а строителя да създава уникални здания. Името й означава „Слънце” и „Луна”, а за него: „Когато моето слънце залязва, моята луна изгрява...”. Заветът му гласи: „Името ми да бъде запомнено във Светлината.”

Неговите творения са частици от Рая.
Той е водач за всички майстори,
преди него коленичат планини и пустини."