Психология на несъзнаваното

Психоанализата представлява метод за изучаване на несъзнаваните мотиви, които движат човешкото поведение. Този подход е разработен от виенския лекар д-р Зигмунд Фройд (1856–1939). Клиничният опит, натрупан чрез прилагането на психоаналитичния метод, служи като основа за създаването на теория относно значението на несъзнаваните процеси в психичното функциониране, известна като „метапсихология”, термин въведен именно от Фройд. Сборникът „Психология на несъзнаваното” включва произведения, които илюстрират ключовите концепции на метапсихологията. Читателят има възможност да се запознае с вижданията на Фройд относно принципите на психиката, значението на нагоните, нарцисизма и взаимоотношенията с обектите, структурата на личността, както и разликите между неврозите и психозите; освен това са разгледани защитните механизми като изтласкване и разцепване.

Произведенията в сборника са организирани хронологично, което позволява проследяване развитието и трансформацията на психоаналитичните идеи. Включени са така наречените „Трудове по метапсихология” – петте глави от планирания учебник по психоанализа, който Фройд замислял но не успял да завърши. Освен това сборникът съдържа важни теоретични трудове като „Въвеждане в нарцисизма” и „Отвъд принципа на удоволствието”, която аргументира наличието нa инстинкт към смъртта; а също така творбата „Аз и То”, където за първи път се представя теория за структурата на психологическия апарат. Има още редица по-малки произведения със също толкова важно значение.