Никой не ме чу

На дъждовния следобед на 17 юни 2009 г. Дейвид Коц сяда в малка стая с решетъчен прозорец в „Метрополитън Кърекшън Сентър“, разположен в „Долен Манхатън“. Той търпи нетърпение за предстоящото интервю с Бърнард Мейдоф – mastermind зад най-значимото финансово престъпление в историята. Коц, който е главен инспектор в Комисията по ценни книжа и фондови борси, проучва пълния провал на институцията си да разобличи схемата на Понци от 65 млрд. долара, въпреки че през последните девет години пет пъти е сигнализирал и предоставял документи.

Коц и неговата заместничка Ноел Франджипейн се установяват срещу празен стол, а отсреща са адвокатите на Мейдоф – Айра Лий Соркин и Никол Ди Белло. Накрая надзирател довежда Мейдоф до помещението, отключва врата и сваля белезниците му. В миналото Бърни Мейдоф беше уважаван лидер във финансовата индустрия, съосновател и бивш председател на НАСДАК, притежаващ успешна брокерска къща на Уолстрийт и известен филантроп в Ню Йорк. Сега той седеше между своите безупречно облечени адвокати, носейки яркооранжев затворнически гащеризон – контрастиращ със мрачносивите стени.

През три часа разговори Коц и Франджипейн записват подробности почти дословно, докато Мейдоф за първи път споделя цялостната истина относно схемата си от типа Понци. Той заявява, че всичко започнало случайно и изразява учудване защо не е бил разобличен от Комисията по ценни книжа и фондови борси. Изключително критичен към агенцията той нарича следователите идиоти and самохвалковци.

Хари Маркополос