Омуртаговата колона

Този текст представлява съвременен роман, вдъхновен от „Дон Кихот де ла Манча”. Сравнението с великия труд на Сервантес се основава на концепцията за разрушаване на социалните митологии – в оригинала става въпрос за "рицарските романи" и борбата с Вятърните мелници, а в нашето време – срещу разнообразие от социално-политически и психологически заблуди. Според мен, романът е една гротеска, която разкрива сурова истина – жестока и трагична социална реалност, която сама по себе си се трансформира в комичен аспект. Аналогиите между „Дон Кихот”, Набоковата „Лолита” и Булгаковото „Майстора и Маргарита”, както и множество други исторически произведения предизвикват чувство за трагикомедия, но всъщност са отражение на нравствения принцип изразен от Солженицин: „Писателят е единственият защитник на Истината”.

Главният герой е Филип Евстатиев Карадоров - мъж над 60 години, бивш високопоставен служител в несъществуваща вече индустрия. След дълго време прекарано без угризения под властта на комунистическата идеология, той решава да направи значима промяна в живота си. Планира завръщането си към родното село Драгойново с парите натрупани през кариерата му.

Но пътят до родната земя не е лесен; той трябва да премине през хаоса след разрушението в България, частично причинено именно от него самия. Осъзнаването му за глобалната икономическа криза и различни революции отключва пред него истинската същност на действителността; единственото средство за искупление остава завръщането към универсалната ценностна система на човечеството. На този път го подкрепят Лаборантката Лолита Берковска и студентът Самсон Гераско – имена които напомнят известни персонажи като Самсон Караско от „Дон Кихот” или Лолита от творбата на Набоков.

Хуморът присъства по начин едновременно жесток и оптимистичен; той служи като катарзис относно духовната и материалната криза не само у нас, а във всички аспекти на съвременното общество...