Под игото на освободителя

Михаил Станчев е роден през 1931 година в село Боздуганово, разположено в Старозагорския регион. Семейството му е заможно и се счита за "кулашко". Въпреки че завършва гимназия с отлични оценки, не му позволяват да продължи образованието си. Той е младеж с изразен бунтарски дух и често попада под наблюдението на "народната власт", като два пъти прекарва по три години зад решетките. В един момент едновременно са арестувани баща му и дядо му, които са противници на "колективизацията", при която техните земи са отнети, за да бъдат обработвани от безделниците сред бедното население. Осъзнавайки липсата на бъдеще в родината си, той успява да премине границата към Гърция. След множество трудности се установява в Швейцария, където завършва медицина, практикува успешно и създава семейство.

Д-р Михаил Станчев пише творбата "Под игото на освободителя" между 1973 и 1974 година; книгата темatically кореспондира с ранните произведения на Александър Солженицин по времева линия. Това произведение представлява първата българска белетристична работа в жанра "емигрантска литература". Оригиналът е написан и публикуван на френски език, а настоящият превод представя първото издание на български. Животът на д-р Станчев приключва през 2009 година в Швейцария след краткотрайно заболяване.