Насъщен глад

Поезията на Нина Ненчева е усвоила урока на Маларме, че създаването на поезия не зависи от чувства и мисли, а от думите. Заглавието на нейния стихосбирка не следва традиционната практика да се избира име от най-известните творби в книгата; вместо това то представлява образ, извлечен чрез умело преобръщане на клиширана фраза или дори библейски израз. Това заглавие разкрива механизмите за създаване на образи в поетиката ѝ.

Широкият спектър от смислови нюанси, постигнат чрез неочаквани визуални и концептуални обрати, демонстрира един поетически сензибилитет, който – както казва Елиът относно Джон Дън – не е разединен; тук мисълта и образът взаимно се пораждат. Дори когато тази сложност е „коварна“, както би го описала самата Ненчева, такова „коварство“ носи любовни оттенъци.

Българската поезия рядко говори толкова универсално за екзистенциалните проблеми пред модерния човек, който е чужд едновременно както на "българските комплекси", така и на провинциалните опити за "модерност".

Професор Светлозар Игов