За истинското и лъжовното благо

Творческото наследство на Лоренцо Вала (1407-1457) отдавна е признато за значителен принос към широката реформа в мисленето и начина на живот, реализирана от хуманистите през XV век. Животът му разкрива интелектуалния му път и стремежи на един независим, свободолюбив и смел човек, който чрез своите идеи, както и с изтънчения си усет към езика и филологическата култура, обогатява развитието на ренесансовата философия. Вала несъмнено има заслуги не само като теоретик, а също така с активната си роля в цялостния процес на обновление в културния, религиозния и политическия живот в Италия.

В сложната житейска история на Вала се преплитат бунтовете срещу схоластичните догми и църковните структури – против закостенялото мислене, което се е отклонило от реалността и загубило чувството за динамика в езика. От друга страна стои възхищението от древногръцките изкуства и философията във възстановената традиция на античността под егидата на хуманистите, както и историческото осъзнаване за участие в изграждането на нова духовна култура.