Мъже без жени

Според Мураками, писането на романи прилича на засаждане на гора, докато създаването на разкази е като оформяне на градина. В новия му сборник с кратка проза се срещат самотни мъже, които търсят различни форми на любов – било то възвишена или физическа, мигновена или вечна; те са изоставени, пропилели чувството си за любов или пък неуспели да го намерят. Авторът определя тази колекция като концептуален албум, свързан с темата за мъжете без партньорки, блуждаещи в студения и лишен от цвят свят и преследващи любовта като метафора за човешкото съществуване. Завършекът „Мъже без жени“ носи силно обобщение чрез образа на героя, който в лицето на една жена губи завинаги всички останали.

Историите изглеждат сякаш вдъхновени от внезапно осветление под звуците на джаз и рок музика и незабравимите песни на „Бийтълс“. Те се четат бързо и увлекателно. Читателят усвоява фрагменти от живот в критични моменти, а погледът му сякаш абсорбира японската градина – отражение на опустошената мъжка душа.