Наказателноправна защита на политическите права на гражданите

Промените в обществено-политическата среда през 1989 г. и приемането на Конституцията на Република България през 1991 г. значително възстановиха пълния обхват на политическите права на гражданите. Преосмислянето им доведе до необходимостта от актуализиране и развитие на правната уредба, свързана с тях. Освен че бяха провъзгласени за основни права, законодателят разработи специално законодателство, което определя начина за тяхното упражняване.

Въпреки това наличието на правна рамка само по себе си не е достатъчно условие. Държавата има задължението да осигури юридически гаранции за тези права чрез въвеждане в националното законодателство на ефективни механизми за защита при нарушаване.

Целта на настоящото изследване е да анализира действащата наказателноправна уредба, която регулира нормалното упражняване на политическите права, като се проследи нейното развитие и причините за него. Изследването ще търси отговори и ще формулира заключения по няколко ключови въпроса:

- кои конкретни политически права са защитени от наказателното право;

- каква е структурата на тази защита;

- използва ли съществуващото законодателство други форми за защита извън наказателноправните средства и какви са те.

Отговорите трябва да бъдат основани върху основополагающата позиция относно съдържанието, което терминът „политически права“ носи в контекста на наказателното право.

Добавките към Наказателния кодекс от 2014 г., които включиха защитата срещу престъпления против политическите права във връзка с участието в референдуми, породиха нуждата от разграничаване между прякото участие в държавната власт или местното самоуправление (една форма е участието в референдум) и самите политически права. На базата на това разграничение бяха направени предложения за изменения в регламентацията в Наказателния кодекс.

Втората глава предоставя анализ както на отделните престъпления срещу политическите права, така и сравнение с други подобни деяния.