Бесарабия, моя любов!

Умрях през лятото на 2007 година, точно когато навърших петдесет и девет години. Паднах от скала близо до манастира Ципова, в съседство с река Днестър. В тези критични моменти между живота и смъртта ми се яви книгата: за миг я видях цялата! След това тя започна да се разкрива пред мен страница по страница, фраза след фраза, дума след дума.

В онези минути на дъното на пропастта забелязах под светлината на прожектор група мъже, жени и деца около себе си – те бяха там, за да ме окуражат и да ми протегнат ръка за помощ, опитвайки се да ме извадят от бездната. Всички те бяха непознати лица за мен; срещнах ги впоследствие както в операционната зала, така и в болницата – те не говореха с думи, а чрез образи разказаха историята си.

Тази книга стана спомен за чужд живот - разказ за събития отпреди моето раждане; тя представляваше възмездие или изпълнение на задължение.

Посвещавам този текст на незнайните хора, които ми помогнаха да се върна към живота. Това е тяхната книга. Аз само записах всичко онова, което получих от тях.

Николае Дабижа