Огнехвъргачките

„Огнехвъргачките“, публикувана през 1931 година, е продължение на „Лудата седморка“. Според Кортасар, двете творби всъщност образуват единен „роман с две заглавия“. Както и в предишното произведение, действието в „Огнехвъргачките“ се развива в загадъчния Буенос Айрес, наситен с улична суета и невероятни събития. В този случай обаче мракът на въображението на Арлт става по-гъст, а страстите и лудостта водят героите Ердосаин, Астролога, Куцата, Печалния Сводник, Елса и Кривогледата – всички те наречени „чудовища“ – към една неизменна и едновременно неочаквана развръзка.

Хулио Кортасар относно Роберто Арлт
„Ако има аржентински писател, когото чувствам близък до себе си, това е Роберто Арлт. Докато критиците анализират неговите идеи, ние като читатели се връщаме при него заради безусловните и разобличаващи изображения, които ни изправят лице в лице със самите нас - така както само великото изкуство може да направи.“

Рикардо Пиля за Роберто Арлт
„Несъмнено именно с Арлт започва модерният аржентински роман. Той е най-значимият романист от Аржентина.“
„Арлт и Борхес представят два напълно различни възгледа относно литературата. Обединяването им остава една от големите утопии на аржентинската литературна сцена; такова нещо изглежда невъзможно въпреки опитите на Кортасар, Маречал и Онети.“