Сто дни дъжд

Сръбската критика определя романа „Сто дни дъжд“ като балкански отговор на творчеството на Маркес и Кафка, а той е удостоен с наградата за книга на годината „Златен слънчоглед“.

Главната героиня Беатрис предприема пътешествие през цяла Европа, за да достигне родното градче на баща си. От Лондон до Сърбия я връща последната воля на вече починалия родител – желанието да продаде наследствените имоти. Градчето я посреща с непрекъснат дъжд, който обгръща улиците, сградите и хората в призрачен мантия, сякаш се опитва да скрие нещо от нея.

Но тук е невъзможно нещо да бъде прикрито. Всеки носи своята крепостна стена от тайни около себе си, но остава прозрачен пред останалите; всички са свързани помежду си чрез своето минало, пороците и страстите си, както и мечтите-сънища, които преследват в ежедневието си.

Беатрис споделя чаша вино с домашния дух - унил като избягал папагал - и открива любовта. Присъствието й обаче изглежда задейства трагични развои по десетилетните интриги в провинциалния град. Милош Латинович рисува картина на миналото, настоящето и бъдещето на забравената европейска провинция – Балканите – където кипят страсти, исторически взаимоотношения и болезнени амбиции.

Очаквайте изданието му на 12 април 2016 година!

На Балканите съществува страна сама по себе си. Там живеят най-красивите жени при намаляваща раждаемост; безработните работят усилено въпреки статуса си; върху плодородните земи живеят гладни хора; влаковете постоянно закъсняват; всеки играе футбол , докато победителят идва във ватерпола или волейбола. Всички бързат за работа , но никой не пристига навреме . Здравното обслужване е безплатно , но лечението струва много ; глобални кризи получават местоживеещи права там ; обществените поръчки остават загадка , а държавните тайни станаха явни . Войните никога не приключват ; съдебният процес трае повече от самия живот...