Сонети (двуезично издание) - мека корица

Във всички краища на света 400-годишнината от смъртта на Шекспир е повод за нови интерпретации и поредни преводи на неговите творби. Сонетите му остават един от върховете в традицията на сонета, не само в Англия, а и по целия свят. Те представляват истински паметник и едно от чудесата в литературното наследство на човечеството. Сто петдесетте и четири сонета на Уилям Шекспир продължават да вдъхновяват читателите и да предизвикват интереса на критиците вече четири века, благодарение както на своята красота — изразяваща висшето ниво на елизабетинската поезия, така и заради тяхната загадъчност. Както при съвършеното музикално произведение, така и при поезията има безкрайно много начини за тълкуване и превод.

След успешния първи превод от Владимир Свинтила, който стана особено популярен, последваха изисканият превод с ярка индивидуалност от Валери Петров, малко забележимият вариант от Борис Мархолев и известният труд на англицистката Евгения Панчева. Кирил Кадийски предлага иновативен подход към шекспировите сонети след като е работил почти с всички велики майстори в жанра: започвайки с Франческо Петрарка до символисти и съвременни автори.

Докато предходните версии се стремят към все по-висока точност, Кадийски стартира именно от точността но насочва усилията си към истинска поетичност. Той успява да пресъздаде текста със спазването на оригинала напълно вярно; правейки го адекватен спрямо шекспировото разбиране за света — немислимо извън историческия контекст. Въпреки че Шекспир е признат като велик поет през вековете възприятията са склонни да акцентират повече върху разкрасяването отколкото върху автентичността му.

Под привидната грубост в неговата работа се крие неподправена дълбочина. Новият превод восстановява основополагащата красота у оригинала; проф. Людмил Димитров коментира това в послеслова си: „Преводът тук е най-отговорният проект за преосмисляне – връхна художествена постижението за Кадийски“. Той самият създава експериментални сонети във собственото си творчество демонстрирайки виртуозитет не само във формата но освен това използвайки актуалните знания относно шекспировата литература.

Така вместо стандартния метод "превод-преизговаряне", Кадийски осигурява "превод-пресътворяване" - уловувайки многозначителността заложена сред текстовете чрез звучене което органично резонира с българския език.