Диви кестени

Поезията на Галина Камбурова представлява събитие с неочаквани последици за тези, които тъгуват по съвременната българска литература. Осъзнавам, че такова твърдение може да звучи крайно и дори претенциозно. Въпреки това, когато поетесата описва как „в София въздухът реже дробовете с трион...”, осъзнавам, че понякога ужасът от написаното е по-силен от страданията в реалността. Тук става дума за творец, който не се вписва в традиционните норми на стихотворенията или в повърхностното самонаблюдение.

Между стиховете на Галина Камбурова и техния публичен израз стои безпощадната истина за нашето време – времето, в което живеем и умираме.

Нейните метафори не са просто декоративни елементи на поетичния език; те служат като единствен начин да се опише едно мистериозно явление, пророчество или диагноза. Не си мислете обаче, че Галина Камбурова носи тежестта на фатализма? Нейният талант не погубва надеждата; напротив – той ѝ придава крила...

Петър Анастасов